Психология на тълпите

В това класическо произведение на Густав Льобон са събрани основните принципи на поведението на тълпата.

Изследването обхваща тълпата като явление – нейните свойства, основните видове тълпи и причинно-следствените връзки, характерни за този специфичен социален обект. Льобон описва как хората в тълпата губят индивидуалността си и проявяват нови качества, които до този момент не са им били присъщи.

Характеризирайки тълпата като група хора, обхванати от общи чувства, стремежи и настроения, социологът изтъква някои от характерните ѝ качества:

• заразяване от общата идея
• усещане за непобедимост
• загуба на чувство за отговорност
• податливост към внушение
• предразположеност към импулсивни действия
• готовност за покорно следване на лидери
• неспособност за обмисляне на действията.

Разгледани са методите, чрез които тълпата, подобно на стадо, се манипулира от своя водач. Ще научите за утвърдените прийоми за постигане на политическо надмощие чрез умело направляване на поведението на тълпите. Може би точно заради тази информация през годините книгата е била настолно четиво на много от политиците, които търсят власт.

Както ще се убедите от „Психология на тълпите“, принципите на поведение на тълпата и методите за нейното управление не се променят с времето. Те важат и днес, вероятно с още по-голяма сила.

Цитати от “Психология на тълпите”:

“Когато определен брой живи същества се съберат заедно на едно място, независимо дали това са животни или хора, те инстинктивно поставят себе си в подчинение на някакъв ръководител или водач.”

“Силната вяра придава на техните думи голяма сила, поради което множеството винаги е било готово да слуша надарения със силна воля водач, който знае как да я наложи. Хората в тълпата губят своята воля, поради което инстинктивно се насочват към този, който притежава такава.”

“Ако набързо трябва да убедим една тълпа да извърши определено действие: да ограби замък или да загине в защита на барикада, е необходимо да ѝ въздействаме с бързи внушения, сред които примерът е най-силен.”

“В тълпата всяко чувство и действие се предават мигновено, до степен до която отделният човек с готовност жертва своя личен интерес в името на общия. Тази склонност противоречи на неговата природа и човек е в състояние да го прави единствено и само когато е част от тълпата.”

“Ако великите дела на народите се извършваха само след хладнокръвно обмисляне, то в световните летописи щяха да фигурират твърде малко на брой събития.”

“Ето така протича жизненият кръговрат на един народ – преход от варварството към цивилизацията, следвайки определен идеал и щом този идеал загуби своята сила, следва упадък и смърт.”