В живота на всеки народ главна роля играе неговата способност към промяна. Ако тази способност е твърде слаба, осъществяването на какъвто и да е прогрес е трудно и нацията е обречена на изчезване; и обратно – ако тя е много голяма, народът губи връзка с миналото си и също загива.
Благодарение на развитието на науката бе снето гъстото покривало, което скриваше от нас древната историята и в миг, пред нашите изумени очи се показа дълго минало, за което никой не подозираше – цял свят от цивилизации, раси и езици. Милиони хора, които са се борили, градили, мислили в течение на хиляди години. Цивилизацията е факелът, чиято светлина се усилва от век на век и пред който са минавали всички народи.
В това свое класическо произведение Густав Льобон изследва произхода и развитието на цивилизациите, генезиса на идеите, наредбите и вярванията, последователността на явленията и действието на непоколебимите закони, които определят вървежа им. Промените, които на пръв поглед не могат да се забележат, стават очевидни, когато се усилят от подбора и наследственото натрупване през времето. Опитът на вековете не е изгубен за нас!
