Нека тези, които са тук сега,
не губят спомена за другите, които са били.
В пазвите на Стара планина и до ден днешен се гушат забравени китни български селца. В едно от тях се ражда Йона – девойка наглед не по-различна от всяка друга, но орисана с чудна дарба. Именно на нея е отредено да цери раните на тялото и раните на душата.
В един свят, изтъкан от прелестна природна красота, във времената, в които всичко е било едновременно нелеко и все пак щастливо, Йона приема своята съдба. Въпреки тегобите, въпреки мъката, тя смело се бори за щастие и красота. За себе си и за другите.
Споменът за нея и всички ония, докоснати от нейния дар, е жив и днес и ще остане… защото написаното остава.
