При поръчка от тук (asenevtsi.com) получавате подарък – пощенска картичка с откъс от поема на Агата Кристи
Агата Кристи, най-продаваната авторка в историята, събира спомените си от разкопки в Сирия със съпруга си Макс Малоуън под формата на тази интригуваща творба. Първото издание на „Ела, кажи ми как живееш“ излиза през 1946 г. с последвало през 2012 г. ново издание. Книгата е преведена на близо 30 езика, а това е първото ѝ издание на български.
През своята дълга и успешна кариера, Агата Кристи създава някои от най-запомнящите се литературни герои, сред които Мис Марпъл и Еркюл Поаро.
Агата оставя след себе си и „Ела, кажи ми как живееш“ – очарователен, завладяващ и удивително остроумен пътепис за невероятните ѝ преживявания по време на разкопки в Сирия със съпруга ѝ Макс Малоуън.
Написана като дневник и с помощта на записките ѝ от разкопките, тази книга е не по-малко богата на вълнуващи случки, красиви пейзажи и интригуващи герои от останалите ѝ художествени произведения.
Задължителна за всеки почитател на авторката, „Ела, кажи ми как живееш“ разкрива нови и любопитни черти от характера и живота на незаменимата Агата.
Цитати:
“Но аз си мислех в чая как
Арсеник да му пусна,
Не можех изведнъж назад
В летата да се впусна.
…
И чак тогава го разбрах
Таман скроила плана:
Трупът щях да спася от прах
В киселина от сяра.
„Разказвате с такава страст,
Със ерудиция,
Че аз реших да тръгна с вас
На експедиция.”
“В 9 часа съм повикана като по-тежка да седна върху издутите куфари на Макс.
– Ако и ти не можеш да ги затвориш – казва без капка галантност Макс, – никой няма да може.
Свръхчовешкият подвиг най-накрая е извършен, благодарение на моите фунтове и унции, и аз се връщам към борбата с моите собствени затруднения – а именно, както пророческото чувство у мен ми беше подсказвало, чантата с ципа. Докато беше празна в магазина на мистър Гууч, тя изглеждаше проста, привлекателна и удобна. Как весело се плъзгаше ципът напред-назад. Сега, напълнена догоре, закопчаването ѝ изисква свръхчовешки способности.”
“Не, островът е и трябва да бъде остров мечта. На този остров не трябва да съществува метене на под, бърсане на прах, оправяне на легло, пране, миене на чинии, мазни петна, проблеми с храната, списък с покупки, привършване на газта в лампата, белене на картофи, кофи за боклук. На острова мечта трябва да има само бял пясък и синьо море – и вълшебна къща, може би построена между изгрева и залеза, и ябълково дърво, и песни, и златни…”