• 0 Items - 0.00лв.
    • Количката е празна

Мария Монтесори

Мария Монтесори е родена на 31 август 1870 г. в гр. Киаравале, в провинцията Анкона, а в Рим заживява със своето семейство когато е на крехката възраст от 5 години.

С напредването на нейното образование, тя започва да разчупва бариерите, които тогава са били поставени за ограничение на професионалното развитие на жените. Родителите ѝ я окуражават да се насочи към кариера на преподавател - една от малкото професии, достъпни за жените по онова време, но тя е твърдо решена да влезе в училище по медицина и да се реализира като доктор. Баща ѝ се противопоставя на тази нейна идея. Следването на медицина през тези години е било достъпно единствено за мъже, затова и първоначално директорът на училището отказва да приеме целеустремената Мария.

През 1890 г. Монтесори кандидатства в Университета в Рим, където две години по-късно се дипломира с физика, математика и естествени науки. Мечтата на Мария Монтесори най-сетне се осъщесвява и тя е приета във Факултета по медицина. На възраст от 26 години получава своята докторска титла. Това, което я отличава от останалите е нейната двойна специализация като доктор по медицина и хирург. С това нейно постижение тя се превръща в една от първите жени в Италия, които получават степен по медицина.

След завършването си с отличие, тя бива наета на работа в прилежащата към университета болница Сан Джовани. Д-р Монтесори практикува медицина в годините между 1896 и 1911 - близо 15 години. Ноември 1896 г., Мария Монтесори започва работа като асистент-хирург в болница Санто Спирито в Рим. Голяма част от работата ѝ там е свързана с бедните и техните деца. Като доктор, това, което я отличава от останалите, е начина, по който тя се грижи за пациентите си. Освен, че открива корените на техните здравословни проблеми, поставя им диагноза и контролира тяхното лечение, тя се грижи те винаги да са на топло и добре нахранени.

По време на професионалния ѝ контакт с деца от бедни семейства, тя започва да се интересува от ранна детска падагогика. На 6 януари 1907 г. тя основава първата “Casa dei Bambini” („Къща на децата“), която се превръща в нейната „Педагогическа лаборатория“. Следва период на продължителни изследвания на детското развитие и забележителни резултати. До есента на 1908 г. са основани общо пет Къщи на децата – четири в Рим и една в Милано. Децата в Къщите на децата на д-р Мария Монтесори се развиват със забележителен за времето си прогрес - деца на пет години започват да пишат и четат. Новината за новия образователен подход, разработен от Монтесори се разпространява бързо и започват да пристигат редица посетители, които искат със собствените си очи да видят по какъв начин тя постига тези невероятни резултати. До 1910 г. в италианоговорящата част на Швейцария детските градини започват да изменят своята програма и да се превръщат в Къщи на децата. Така е поставено началото на разпространението на новия педагогически подход - Монтесори.

1909 г. остава в историята на Монтесори с ключовата за метода книга с английското заглавие „The Montessori Method“ ("Монтесори метода"), която е публикувана в Италия. Книгата е базирана на записките по време на първия обучителен курс на д-р Монтесори, проведен през същата година. Изданието се появява в превод на английски в САЩ през 1912 г., достигайки второ място в списъка с бестселъри на научна тематика. Малко по-късно книгата е преведена на 20 езика, оказвайки огромно влияние в областта на образованието в цял свят. 1913 г. е от изключително значение за д-р Монтесори. Тогава тя изнася първия си международен курс за педагози в САЩ. През 1916 г. е публикувана и следващата ключова за метода Монтесори книга – „Напредналият метод Монтесори“.

При завръщането си от САЩ през 1917 г., тя се установява в Барселона, Испания. През 1919 посещава Англия, където тържествено открива Международен обучителен курс в Лондон. Работата ѝ се разпростира не само в Европа, но и в тогавашните колонии на Британската империя, както и Индия и Южна Америка. Международната Монтесори асоциация (A.M.I.) е основана през 1929 г.

1949 г. д-р Мария Монтесори получава първата от общо трите си номинации за Нобелова награда (1949, 1950 и 1951). Книгата ѝ „Попиващият ум“, основана на нейни лекции, изнесени в Индия, е публикувана през същата година. Последната ѝ публична изява е в Лондон през 1951 г., когато присъства на 9-ия Международен Монтесори конгрес.

Д-р Мария Монтесори напуска този свят на 6 май 1952 г., в Нордвейк ан Зее, Холандия, в компанията на своя син Марио Монтесори. Наследникът на д-р Монтесори работи с нея през последните години от нейния живот и гордо продължава дейността си около разпространението на Монтесори метода до своя последен дъх на 10 февруари 1982 г.

Философията на д-р Монтесори се състои в надеждата, че човечеството ще постигне мир и ще се усстреми към напредък на света, изграден на най-силната основа - свободното и демократично образование на децата.

Книги от този автор

СКОРО