В „Законите на парите“ Даниел Кросби, психолог и поведенчески финансист, споделя насоки и ценни съвети, които ще помогнат на инвеститори и трейдъри да увеличат печалбите си.
В тази книга Кросби описва 10-те правила на добрия инвеститор и ни запознава с нова таксономия на поведенческия инвестиционен риск.
Не можем да ви разкрием всички тайни, скрити в книгата, но споделяме откъси от “Законите на парите” тук:
Обичаме да печелим много повече, отколкото да губим, и смятаме, че старите начини на действие са много по-добри от новите – тези когнитивни склонности изкривяват способността ни да виждаме света ясно. Техният ефект може да се наблюдава в съпротивата ни срещу нови начини на действие (придържане към статуквото), предпочитанието ни към липсата на риск спрямо значителното, но постепенно намаляване на риска (придържане към нулев риск) и склонността ни да даваме предимство на сегашното си Аз пред нуждите на бъдещото си Аз (хиперболично дисконтиране).
“Законите на парите”, Даниел Кросби
„Купи и дръж“ има смисъл за повечето хора през повечето време, но няма гаранция, че вашето време или контекст ще направят този съвет полезен за вас. Както се вижда от графика 5, на всеки 15 години реалният растеж на фондовия пазар почти регулярно е бил или много малък, или отрицателен. Ако през тези периоди купувате и държите акции, това не би било добра стратегия.
На много от инвеститорите, които са закърмени с традицията „купувай и дръж“, ще им бъде неприятно, че изтъквам вероятността да има случаи, макар и редки, когато трябва да търсят сигурност и да бъдат по-консервативни. Те вероятно ще ми възразят и ще посочат като пример Уорън Бъфет, който многократно е казвал, че любимият му период на държане е „завинаги“, тъй като е човек, който усърдно избягва всякаква форма на пазарен тайминг.
Думите на Бъфет обаче са класически пример за „прави каквото казвам, а не каквото правя“. В края на 2019 г. Berkshire имаше цяло състояние (над 120 млрд. долара). Оракула не е от типа инвеститори, които купуват и продават „всички акции през цялото време“, а по-скоро внимателен разпределител на ресурси, който, нека си признаем, има отличен пазарен тайминг. Както казва Дейвид Ролф за Оракула: „Този човек няма да похарчи пари просто заради самото харчене. Не съм виждал друг, който така добре улучва момента“.
“Законите на парите”, Даниел Кросби
Инвеститор, който не успява правилно да диверсифицира портфолиото си, е спекулант с неконтролируемо его. Инвеститор, който прекомерно диверсифицира, се отказва от ценен потенциал за възвръщаемост заради много малка степен на намаляване на риска. Поведенческият инвеститор иска най-доброто както от намаляването на риска, така и от възвръщаемостта и търси това под формата на портфолио, което е диверсифицирано с убеждение.
“Законите на парите”, Даниел Кросби
Инвестирането в „бляскави акции“ предполага, че бъдещето е познаваемо по начин, по който вече сме се убедили, че не е. Инвестирането в стойност се занимава с реалността такава, каквато е, и не прави никакви оценки за бъдещето, освен че това, което се покачва, има тенденция да се понижава и обратното. Вие сте програмирани по всички възможни начини да се откажете от евтините акции в полза на по-скъпите акции, които вече са се представяли успешно. Инвестирането в стойност изисква да отречете естествените си наклонности и да направите нещо, което боли. То ще ви се изплаща толкова добре именно защото е толкова болезнено.
“Законите на парите”, Даниел Кросби
