Очите ти са затворени.
Гърбът ти е долепен до облегалката на стола и тъкмо се унасяш, когато един нисък дрезгав глас те стряска:
– Хей, не ти плащам, за да дремеш. По-живичко!
Едно познато бяло и космато лице се надвесва над теб. Две замъглени черни очи. Един мокър розов нос. Това е Клаус Солстааг. Частен детектив, твой шеф и йети.
– Нямаше ме за пет минути, а когато се връщам, те намирам да дремеш. Знам – каза ми, че не спиш добре нощем, но сега трябва да си нащрек..
Клаус включва един от многото вентилатори. Студеният полъх те кара веднага да седнеш с изправен гръб. Ветрецът подхваща една купчина вестници и ги понася из твърде разхвърляния офис.
– Имаме посетител – казва йетито.
Откакто Клаус те нае за асистент, научи много нови неща за Хевънтрай. Градът е тих и обикновен, поне по-голямата част от него. Само че Сенчестата му половина е дом на всяко митично създание, което човек някога си е въобразявал – и дори няколко, които не би посмял да си измисли.
Косъмчетата по ръката ти се изправят, когато на замъгленото стъкло на вратата се появява една сянка. Никога не знаеш кой или какво ще се появи в този офис.
Вратата внезапно се отваря широко и в стаята нахлува един мъж с бяла лабораторна престилка. На главата си носи големи кръгли очила, заплетени в рошавата му бяла коса, която изглежда сякаш претърпяла експлозия.
– Доктор Франкълфинк – поздравява Клаус.
– Детектив инспектор Солстааг – отговаря мъжът.
– Всъщност само „господин Солстааг”, понеже вече не работя за Необикновените полицейски сили – казва Клаус.
– Извинете ме, да. Просто навик – отговаря докторът. – Но е хубаво, че вече не сте с НПС. Нуждая се от някой сигурен и независим. – Очите му се обръщат към теб. – Кой е това?
– Новият ми асистент – казва Клаус.
– Какво се случи с предишния?
– Ех, горкият стар Едвин Елфа отиде да проучи бездънния кладенец зад супермаркета и така и не излезе – отговаря Клаус. – Предупредих го, че не можеш да стигнеш до дъното на всяка една мистерия.
Клаус се засмива, но ти се чудиш дали това наистина е шега. Колко асистенти е имал? Колко от тях е загубил?
Франкълфинк се обръща директно към теб:
– Опасно е да се работи с това йети. Трябва да внимаваш. Чакай малко, ти да не си… човек?
Преди да отговориш, Клаус се намесва:
– Трябва ли да напомня, че вие също сте човек?
– Така е, но…
Клаус го прекъсва:
– Мога да ви уверя, че асистентът ми е много дискретен и много прилежен човек. Сега седнете, моля, и ми кажете какво мога да направя за Вас.
Докторът се поколебава, после неохотно сяда. След това започва да разказва:
– Някой ми е откраднал един много важен предмет. Става дума за най-ценната машина, която притежавам. Направена е от моя пра-пра-прадядо. Нарича се… – докторът се изправя, вдига ръце към тавана и извиква: – Машина за чудовища!
Клаус се прокашля учтиво и докторът отново си сяда.
– Извинявам се – продължава той. – Просто навик. Но трябва да ми я върнете. Откакто е създадена от моя пра-пра-прадядо, всяко поколение Франкълфинк я използва, за да тъче лилавата коса, която вдъхва живот на нашите създания.
Той изважда няколко фотографии, на които се виждат различни чудовища. Най-старите снимки са черно-бели, но на цветните се вижда, че всички чудовища са с ярколилави коси.
– Разкажете ни какво се случи – казва Клаус. – Нека започнем с това кога видяхте уреда последно.
– Видях Машината вчера сутринта, когато влязох в лабораторията, за да проверя дали всичко върви по план.
– Значи работите по ново чудовище? – пита Клаус.
– О, да – казва докторът и очите му се разширяват от вълнение. – Красиво чудовище, моят шедьовър. То ще засенчи всички други мои творения.
– Досега сте направили само едно друго – отбелязва Клаус. – И като стана дума, как е Монти?
– Добро момче е, но се нуждае от майка. Ето защо ще създам… – докторът прави пауза за по-драматичен ефект – Грандомелда!
Клаус се засмива. Tова сякаш обижда доктора.
– Съжалявам – извинява се йетито. – Тоест… Не, името си е хубаво.
– Така е. Тя вече лежи безжизнена – и без коса – на лабораторната ми маса. Не мога да завърша проекта без Машината за чудовища.
Клаус проверява дали отбелязваш всичко казано. Разчита на теб да записваш всички факти.
Може да е брилянтен детектив но както си личи по разхвърляния офис, не умее да организира нещата добре. Ето защо се нуждае от теб.
– Кога осъзнахте, че Машината я няма? – обръща се Клаус към доктора.
– Вчера, късно следобед – отговаря докторът. – Синът ми беше поканил няколко приятели на парти за рождения си ден. Когато всички си тръгнаха, открих, че Машината за чудовища липсва.
– Как всъщност изглежда Машината?
– Има я на снимката. – Докторът показва една от снимките с чудовища. На заден фон се вижда метален предмет, който изглежда като старомодна шивачна машина, цялата в зъбчати колелца. От горната ѝ част излиза пара.
– Тежка ли е? – пита Клаус.
– Е, очевидно е достатъчно лека, че някой да успее да си излезе с нея. Иначе нямаше да съм тук, нали? – отвръща раздразнено докторът.
Клаус ти намига. Докторът може и да не харесва всички тези въпроси, но и двамата знаете колко важен може да бъде всеки детайл.
– Разкажете ни за целия ден – казва Клаус.
– Много добре – въздиша докторът. – Когато излязох от лабораторията, тръгнах да търся Монти. Извиках го, но преди да го открия, на вратата се почука. Бяха от „Вещерска пещ”, компанията за кетъринг. Държат я две вещици, Бърнела и Бриджет Милкбърд. Не готвят много добре, но пък е евтино.
– Хм, познавам ги тези двете – казва Клаус. – Забъркват се в проблеми от години..
– Не мисля, че имат нещо общо със случая – казва докторът. – Забъркват основно неядлива храна.
– Правило номер едно – казва Клаус. – Всеки може да бъде заподозрян.
Шефът ти се заглежда в доктор Франкълфинк доста дълго. Веднага ти става ясно, че дори самият доктор трябва да влезе в списъка ти със заподозрени. Доктор Франкълфинк обаче само свива рамене.
– Не мисля, че е нужно да си губим времето, като говорим за тях.
– Дори да не са взели Машината, може да са видели нещо – отбелязва Клаус. – Какво стана след това?
– Показах на вещиците кухнята, после чух още едно почукване на вратата. Този път беше изпълнителят, когото бях наел за партито. Дедзо, зомби клоунът.
– Звучи ми като много забавен палячо – казва Клаус.
– Обикновено викам илюзиониста Великото Невъзможно, но Монти каза, че тази година иска нещо различно, понеже вече е на девет. Да правиш животни от балони, които да тичат из цялата стая, си е много хубаво нещо, но деветгодишните очевидно се нуждаят от много по-умни забавления.
– Като зомби клоуни например? – Клаус изглежда развеселен.
– Именно. Макар да останах с впечатлението, че клоунът не беше на ниво. Както и да е, показах на Дедзо стаята за партито, после продължих да търся Монти. Открих го навън. Изпробваше новото колело, което щях да му подаря. Ще му добавя ракетни ускорители! Обаче не ми се искаше Монти да кара, преди да съм му затегнал шевовете. Той е много деликатен. Не му позволявам да ходи при фризьори, за да не му дръпнат някой конец и да го разшият. Бях още млад, когато го създавах…
– Разбирам. Но шевовете му си бяха наред, нали? – прекъсва го Клаус.
– О, да. Само няколко около дясното ухо се бяха разхлабили, но немного.
– Разкажете ни за партито – моли Клаус.
– Какво да кажа? Приятелите на Монти пристигнаха, Дедзо си свърши работата, всички си прекараха добре. Имаше храна, после имаше и торта. Накрая, когато всички си тръгнаха, аз се върнах в лабораторията и открих, че Машината за чудовища я няма.
– Колко приятели бяха дошли?
– Петима. Лана например. Тя е призрак. Не бих си губил времето с нея. Дори не съм сигурен, че може да повдига неща. Пък е и доста прозрачна. Човек може да гледа направо през нея.
Докторът се кикоти на описанието си, но Клаус не губи концентрация.
– Продължете – моли той.
– Монти покани двете гоблинчета близнаци, Гръндъл и Гринола Скуелч – казва доктор Франкълфинк. – Доведе ги баба им, Майка Скуелч. Обаче се оказа, че са алергични към мляко и реагираха доста зле на тортата. Наложи се тази сутрин цялата ми къща да бъде почистена от професионалисти!
– Гоблините и проблемите вървят ръка за ръка, като горешия шоколад и студеното време – обяснява ти Клаус.
– Присъстваше и хлапето на Триша Вой – Хюи.
– Те са върколаци – информира те Клаус.
– Главните ви заподозрени обаче трябва да са Стокър – отбелязва доктор Франкълфинк. – Боби е най-добрият приятел на Монти, но аз нямам никакво доверие на кръвожадния му баща, Брамуел. Да, вампирите са най-вероятните извършители.
– Щом сте толкова сигурен, за какво съм Ви аз? – пита Клаус. – А и, като говорим за това, защо просто не се обадихте на Необикновената полиция?
– Трябва да намерите доказателство, че Брамуел Стокър е крадецът – доктор Франкълфинк се изправя, за да си тръгне, но изведнъж се спира на вратата. – НПС не са лоши или нещо подобно, но са малко бавнички, а на мен ми трябват бързи резултати. Довечера можете да ме намерите в Общината. Там ще се запозная с откритията Ви.
Когато докторът изчезва, Клаус се обръща към теб. Очите му искрят от вълнение, защото има нова мистерия за разрешаване. Не можеш да не се усмихнеш. Той казва:
– Добре, вече трябва да имаш списък с всички, които са посетили къщата, включително родителите и настойниците, които са довели децата.
Преглеждаш списъка си, за да провериш дали не пропускаш някого. После Клаус казва:
– Хайде. Ще изведем кучето.
Грабваш палтото и тръгваш след Клаус надолу по стълбите. Излизате на улицата, където е паркирана колата му.
Колата на Клаус – Уотсън – е кафява, олющена и ръждясала тенекия, покрита с вдлъбнатини и драскотини. Клаус обаче е много привързан към нея. Може би защото Уотсън някога е бил негов домашен любимец.
Когато започна работа при Клаус, той ти обясни, че Уотсън е бил най-доброто детективско куче, което някога е виждал. Но една вещица на име Сюзън го превърнала в автомобил. Магията се отразила в новото огледало за задно виждане на кучето и трансформирало вещицата в каравана. Затова кучето не може да се отмагьоса.
Клаус потупва предния капак на Уотсън и казва:
– Кой е добра кола? Ти си добра кола! Да, ти! – после се вмъква на седалката на шофьора, а ти сядаш до него.
– Е, къде ще го разходим първо? – пита те йетито.
Искаш ли да започнеш работа от списъка със заподозрени? Обърни на страница 21. ВЪРКОЛАКЪТ И ВАМПИРЪТ
Или искаш да проучиш местопрестъплението? Обърни на страница 31. ЛАБОРАТОРИЯТА НА ЛУДИЯ УЧЕН
