Откъс от вълшебната книга „Малварина иска да бъде вещица“ с текст от Сусана Исерн и илюстрации от Лаура Пройети.
Призрачната долина
Тази история се случи в една долина. Но не в обикновена долина, а в една съвсем истинска… призрачна долина!
Призрачна беше, защото беше попаднала в капана на мистериозно заклинание. То превръщаше всичко нормално в нещо призрачно, чудовищно, ужасяващо и непредсказуемо.
Да, знам, че вече са ти се изправили косите от страх и сигурно са ти се разтракали зъбите. Затова точно сега е моментът да решиш дали искаш да продължиш с четенето. Можеш да обърнеш тази страница и да научиш моята история или да затвориш книгата завинаги.
ТАДАМ! Ето, това е Призрачната долина. Виждаш ли покривите, които се крият сред мъглата? Това са къщите на Сивоград, едно сенчесто място, до което слънчевите лъчи много рядко достигат. Точно след последните къщи (или преди първите, зависи как гледаш на нещата) започва Омагьосаната гора, която винаги остава по-тъмна от всяка улица в града.
Говори се, че ако се загубиш в дълбините ù, няма да успееш да различиш деня от нощта. Уверявам те, ако се осмелиш да пресечеш границата, това ще е най-малкият ти проблем.
Говори се още, че преди около петдесет години едно много смело и любопитно момче на име Тристан било погълнато от гората и повече никой никога не чул нищо за него.
Над долината властва един призрачен замък, построен на върха на хълм. Наричат го Забраненият замък, защото никой (или почти никой) не смее дори да погледне към стените му. Хората, които са направили Сивоград сив, а Омагьосаната гора – омагьосана, живеят там. Те са три много зли вещици, тризначките Клио, Корнелия и Мъх. Всички знаят за тях и са ужасени от смразяващите им магии.
Най-старите хора в града помнят времето, когато в замъка живеели семейство щедри и мили маркизи. Тогава градът бил изпълнен с живот и цвят. В гората растели диви плодове и цветя, а наоколо тичали всякакви животни. Но пристигането на вещиците променило всичко. За една нощ маркизите изчезнали и злите жени се заселили в замъка им.
Трите сестри имат толкова зловещ смях, че го чуваш дори когато спуснеш щорите и скриеш глава под възглавницата, а носовете им са толкова дълги, че надушват страха на децата от километри разстояние.
Когато има пълнолуние, всички се затварят по домовете си. Тогава вещиците излитат с метлите си и омагьосват всеки, който пресече пътя им. Например дъщерята на сладкаря, която излезе от къщи посред нощ и се превърна в кекс с ягоди. Или пощальона, започнал да разнася писма призори и превърнат в пощенска кутия.
А също и едно бездомно куче на име Искрица, което виеше към луната. Сега, вместо да лае, чурулика като птичка.
Както виждаш, става въпрос за нещо много сериозно. Сигурна съм, че сега искаш да научиш малко повече за самите вещици.
Вещиците
Вещиците са зли създания, които познават изкуството на проклятията, измислят магически отвари и правят зли магии. Не е ли вълнуващо?
Казват, че са страшни старици, които винаги се обличат в черно и носят островърхи шапки. Аз вярвам, че не всички вещици са такива, каквито ги описват жителите на този град, но пък е истина, че вещиците, които живеят в Забранения замък, изглеждат точно така.
Ако се вгледаш внимателно, ще разбереш, че макар да са родени по едно и също време, тризначките съвсем не приличат една на друга.
Корнелия
Най-голямата (родена е две минути преди сестрите си). Силна като мечка и с гърбица като на едногърба камила. Косата ù е толкова рошава, че прилича на тел за почистване. Всъщност всеки път, когато трябва да изтърка котела си, тя използва именно кичур от косата си.
Клио
Средната (родена втора по ред). Толкова е кльощава, че прилича на ходещ скелет: можеш да я чуеш как приближава, защото чуваш как костите ù правят щрак, щрак, щрак, докато върви. Косата ù е дълга, червена и прилича на огнен пламък.
Мъх
Най-малката. Наричат я така, защото има зеленикава кожа и по шапката и раменете ù расте мъх. Ако не знаеш, мъхът расте из студени, влажни и мрачни места. А тя е такава.
Както разбираш, трите сестри наистина не си приличат, но пък споделят много общи неща като вещици. Например и трите си имат по една… черна котка.
Нали знаеш, как хората казват, че домашният любимец е образ и подобие на собственика си? Това са Пъпеш, Костица и Зеленика. Опитай се да познаеш коя котка на коя вещица принадлежи. Със сигурност ще успееш!
При тези страховити наематели е съвсем в реда на нещата никой да не иска да се приближава до Забранения замък. Обаче една вечер ръждивият му звънец изненадващо звънна… Всъщност, изкряка краставата жаба, която живееше в езерцето до вратата. Защото е очевидно, че замък, в който никога не канят гости, едва ли ще се нуждае от звънец.
Объркани, вещиците отидоха да отворят вратата. Кой ли се беше осмелил да ги посети?
Отпред стоеше един много нисък човек.
– Това е момиченце! – изсумтя изненаданата Корнелия.
– И мирише съвсем така, като момиченце – сбърчи нос Клио.
– Не може да бъде! Кой е допуснал тази нахалница тук? – добави Мъх.
А това момиченце… ще го познаеш ли?
Това съм аз!
