Потопете се във вълшебния свят на очарователната вещица Айви Нют и приятеля ѝ Том и се впуснете заедно с тях в разгадаването на мистерията с изчезналите ѝ родители.
За най-нетърпеливите да надникват в света на Айви сме подготвили кратък откъс от “Айви Нют и Буреносната вещица”.
Порой от светкавици привлече погледа на Айви към отворения прозорец. Тъкмо тогава тя забеляза тъмна, сенчеста фигура в далечината. Черен силует върху Луната.
– Погледни там, Том – извика тя. – Видя ли го?
– Да видя какво?
– Имаше някой там. – Айви присви очи срещу тъмната, дъждовна нощ. Изведнъж една поредна мълния освети мистериозната движеща се фигура. – Това… Прилича на вещица, яхнала метлата си!
Том също присви очи в посоката, която му посочи Айви.
– Но това е невъзможно! – ахна той. – Никоя вещица не би могла да лети в такава страшна буря. Вятърът ще `и пречи да се държи и ще ѝ се наложи да кацне аварийно.
– Не, вещица е – настоя Айви, втренчена в малката фигура, която летеше между кълбестите облаци и дъжда.
– Чакай! Чуй! – каза Том.
Когато напрегнаха слух, успяха да различат слаб кикот, който отекваше във вятъра:
– Иииихахахахаха!
Айви усети как косъмчетата по врата ѝ настръхват.
Миг по-късно вещицата изчезна. Над Луната се спуснаха купчини облаци и скриха фигурата, която вече не можеше да се различи в тъмнината. Том прехапа устни.
– Днес се случва нещо много странно – каза той. – Имам някакво странно предчувствие, което не мога съвсем да обясня.
– О, това е най-гадният рожден ден за всички времена! – изплака Айви. – Ами ако никога повече не видя родителите си? Ами ако никога не се върнат?
– Не трябва да мислиш така. Ще ги открием, дори да трябва да ловуваме цяла нощ.
Двамата отново претърсиха замъка от горе до долу. Спряха се изтощени в голямата зала.
– Не мога да си легна – изхлипа разстроената Айви. – Ще остана тук, на дивана, с одеялото. В случай, че се върнат. Ще се оглеждаш ли за тях заедно с мен, Том?
– Разбира се – каза Том. – Може би на заклинанието му е нужно време. Най-вероятно ще се върнат през нощта. Или с първите лъчи на деня, когато бурята премине. Ще обиколя наоколо веднага щом дъждът спре. – След това той се превърна във вълк и клекна в краката на Айви. Острите му зелени очи останаха втренчени във вратата.
Айви заслуша как дъждът се излива върху прозорците. Тя отчаяно се надяваше, че родителите `и не са някъде навън, защото щяха много да подгизнат. Отново се замисли за сенчестата фигура, която беше видяла от кулата. И за ужасяващия, неприятен кикот. Защо му беше на някого да лети в такава буря? Дали вещицата имаше нещо общо с изчезването на майка ѝ и баща ѝ?
Айви и Том останаха будни с часове. Слушаха воя на вятъра. Накрая, напълно изтощени, и двамата заспаха малко преди разсъмване.
