Ако Айви Нют ви е пленила в „Айви Нют и Буреносната вещица“, то не пропускайте продължението – „Айви Нют и Крадецът на време“, която ще ви предолжи още приключения, забавни ситуации и купища магия. Този път Айви и Том търсят отговори, свързани с мистериозна къща, която се поява само на Хелоуин, а по пътя си ще се сблъскат с много предизвикателства.
Запознайте се с малка част от сюжета на книгата с последвалия откъс.
– Гледайте! – извика Айви, без да обръща внимание на родителите си. – Виждам нещо!
Тя посочи към най-близкия хълм, който се издигаше на отсрещния край на извитата брегова линия.Докато наблюдаваха, мъгливите очертания на къщата започнаха да се появяват от нищото. В началото се виждаше право през тях, сякаш къщата беше призрак. Постепенно обаче детайлите станаха по-ясни. Сравнена с величествения замък Нют, старата къща беше направо руина. Двата криви фронтона на покрива се срещаха в средата и образуваха нещо като смръщено лице. Счупените прозорци и арката над предната врата караха цялата постройка да изглежда някак намръщена. Айви ахна.
– Еха! Точно навреме. Невероятно е.
Крал Луциус кимна.
– И е мистериозна като мираж в пустинята. – Той се обърна към кралицата. Спорът им явно беше забравен. – Напомни ми, мой математически гениален мъфин, от колко време продължава това?
Кралица Фенела се замисли за момент.
– Според изчисленията ми трябва да са минали вече десет години. Започна преди нашата Айви да се роди.
– Представи си само! – зачуди се кралят. – Минало е цяло десетилетие, а още е толкова възхитително.
– Аз бих казала, че е страховително, мили мой. Наистина е малко плашещо.
Айви се изкиска. Кралицата погледна към нея с любов.
– И така, Айви, моя най-скъпа принцесо. Знам, че го казваме всяка година, но ти и Том не бива да ровите из онова старо място, колкото и вълнуващо да изглежда. Надявам се, разбираш притесненията ми? – Очите и се присвиха. – Не забравяй, че призрачните къщи често са прокълнати.
Айви кимна, но после попита:
– Но защо ги проклинат? – Добър въпрос – отговори майкаи и сви рамене.
Кралят се намръщи:
– Не знаем дали наистина е така, но проклятието е най-възможното обяснение. Истината е, че цялата работа с тази къща е забулена в мистерия. По-объркващо е дори от мистерията защо някои хора откриват пухчета в пъпчетата си.
– Или защо когато изпуснеш филийка хляб, намазана със сладко, тя винаги пада със сладкото надолу – добави кралицата.
– Или защо котките никога не падат по гръб – включи се и Айви.
Том се ухили:
– Или защо краката смърдят.
– Само твоите миришат, Том – засмя се Айви.
– Не, сериозно. – Кралица Фенела смръщи вежди. – Знам, че си най-любопитната малка пясъчна вещица, но не бива да се приближаваш до онази къща днес.
– Не се тревожи, мамо – каза Айви, избягвайки погледа на майка си.
