Вселена свят пространство време - Издателство Асеневци
   
Вселена свят пространство време
zoom Увеличи изображението

Вселена свят пространство време

Цена: 8.00 лв.
+ 2.90 лв. за доставка
ISBN: 978-954-8898-42-3
Автор: Георги Кръстев
Корица: Мека
Страници: 130
Формат: 143x200 мм
Година на издаване: 2014
Издател: Асеневци
Книгата не може да бъде поръчана

Анотация

Уважаеми читателю,
Името на автора, заглавието и цената на една книга формират желанието на купувача да я притежава.
Авторът на тази книга не е известен, но поставя интересни въпроси, които имат връзка с идеята за извличане на енергия от пространството.
Темите, които се разглеждат засягат вечните въпроси за устройството на света и вселената. Изключително интересна е идеята на автора да разсъждава като наблюдател намиращ се вътре или вън от разглеждания обект. За разлика от математиката, понятията безкрайност и нула се изключват от материалния свят. Въвежда се апаратът на хиперболичната геометрия по начин, който прави хиперболичните функции видими.
Всичко това създава един мощен инструмент или парадигма, която представлява нов качествен метод за анализи и заключения така необходим в сегашно време, когато все още няма отговор на въпросите какво е електрон, магнитно поле и гравитация.

Книгата е написана на популярен език и може да се чете от всеки, включително и ученици. Използваните формули са от гимназиалния курс и са само за илюстрация.

ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ !

Вместо предговор

Човекът е така устроен, че жаждата му за знание е неутолима. Това изгарящо любопитство е израз на неосъзнатата вътрешна потребност за опознаване на света и създаването на непротиворечива картина за неговия строеж и развитие.

Твърде голям е списъкът на философи, физици, математици и учени от различни области на познанието, които са дали съществен принос за изграждането на съвременните научни възгледи за света. Достатъчно е да посочим имената на такива колоси катоХегел, Нютон, Кантор, Лоренц, Айнщайн, Планк, Нилс Бор, Хайзенберг, Шрьодингер, Паули, за да добием представа за гигантския път, който човечеството е извървяло през последните столетия в стремежа си към познание.

Основни стълбове на съвременното научно знание са теорията на относителността и квантовата механика. Благодарение на тях съвременните представи са строго систематизирани и подредени, без видими вътрешни противоречия. И все пак, съществуват въпроси, поставянето на които прави обстановката не съвсем безоблачна.

Един от тях, отнасящ се до съществуването на безкрайно малки величини, занимава математиците и до днес. За да бъде една величина безкрайно малка, в граничния случай тя трябва да бъде равна на нула. Но това означава, че тази величина не съществува, че я няма. Оказва се, че по пътя към безкрайномалкото в един момент ние се сблъскваме с проблема за превръщането на нещото в нищо. Този факт е в противоречие със съвременните научни представи и в частност с някои основни физически закони, като закона за съхранение на енергията. Нарушен е смисълът на философската сентенция, че „в природата нищо не се губи, а само се видоизменя”.

Изход от създадената ситуация има само ако допуснем, че в абсолютен смисъл безкрайно малки величини не съществуват. Понятието безкрайно малка величина е относително. В зависимост от избраната мярка една и съща величина може да изглежда безкрайно малка, или крайна, или безкрайно голяма. Всъщност това е математическото определение на понятието относителност.

Първостепенно значение има фактът, че мерната единица се избира автономно от субекта на познанието. Това означава, че с този си избор той определя своята гледна точка. В този смисъл относителността произтича от поведението на субекта и може да бъде дефинирана по следния начин: Една и съща величина изглежда различно в зависимост от гледната точка на субекта на познанието.

Всяка величина, отнесена към себе сиима стойност едно, т.е. тя никога не може да бъде нула. Следователно понятието безкрайно малко няма логически смисъл и следва да бъдеизключено като некоректно дефинирано. Вместо него може да се въведе понятието неограничено малко и съответното му неограничено голямо. Това означава, че ако една величина е реална, нейния дефиниционен интервал задължително е от нула до безкрайност, но без нулата и без безкрайността, т.е. дефиниционният интервал е затворен.

Гореказаното потвърждава същността на закона за съхранението, който можем да дефинираме по следния начин: Не е възможен преход от нещо към нищо и обратно.

Една реална величина може неограничено да се стреми към нулата или безкрайността, т.е. тя може да има неограничено малка или неограничено голяма стойност, но тази стойност е винаги крайна. Самата възможност означава, че величината може да заеме която и да е стойност, но в даден момент тя се проявява само в една единствена стойност.

Промяната в стойностите ние възприемаме като процес зависим от времето. Възможна е и друга хипотеза - промените в реалния свят да формират времето. Ако това е така, ще бъде оправдано усилието ни да погледнем на света от една нова гледна точка, каквито и да са опасностите, които ни очакват.

 

Company MAXXmarketing GmbH