Психология на тълпите - Издателство Асеневци
   
Психология на тълпите
zoom Увеличи изображението

Психология на тълпите

Цена: 9.95 лв.
+ 2.90 лв. за доставка
ISBN: 978-954-8898-36-2
Автор: Густав Льобон
Корица: Мека
Страници: 144 стр.
Формат: 143x200 мм
Година на издаване: 2013 г.
Издател: Асеневци
Количество: 
Психология на тълпите Психология на тълпите Психология на тълпите

Анотация

В това свое класическо произведение Густав Льобон излага основните и същевременно доста прости принципи на поведението на тълпата. Авторът умело изследва тълпата като явление - описва нейните свойства, класифицира основните видове тълпи и анализира причинно-следствените връзки характерни за този специфичен социален обект.

В своя труд, Льобон формира законите на поведение на тълпата. Показва как хората в тълпата губят индивидуалността си и проявяват нови качества, които до този момент не са им били присъщи. По този начин те придобиват един вид обща душа.
Характеризирайки тълпата като група хора, обхванати от общи чувства, стремежи и настроения, социологът изтъква характерни нейни качества:

  • заразяването от общата идея, 
  • усещането за непобедимост, 
  • загуба на чувството за отговорност, 
  • нетърпимост, 
  • възприемчивост към внушение, 
  • предразположеност към импулсивни действия, 
  • готовност за безропотно следване на лидери, 
  • неспособност за обмисляне на действията и др.

Авторът разглежда и методите, чрез които може ефективно да се манипулира тълпата, подобно на стадо, което не може да съществува без предводител. Показани са и утвърдени прийоми за постигане на политическо надмощие чрез умело направляване на поведението на тълпите. Може би точно заради това, през годините тази книга е била настолно четиво на много от политиците, които търсят власт.

Както ще се убедите, принципите на поведение на тълпата и методите за нейното управление са неподвластни на времето. Те важат и днес, вероятно с още по-голяма сила.

Предговор

Предишното ми съчинение беше посветено на описание на душата на расите. Сега ще проучим душата на тълпите.

Сборът на общите черти, които наследствеността налага на всеки индивид от една раса, съставлява душата на тази раса. Но когато едно известно число от тези индивиди се съберат в тълпа, за да действат, наблюдението доказва, че от самия факт на тяхното сближаване произхождат известни нови психологически черти, които се противопоставят на расовите, а понякога дори дълбоко се различават.

Организираните тълпи винаги са играли значителна роля в живота на народите, но тази роля никога не е била така важна както днес. Несъзнателните действия на тълпите, като заместител на съзнателните действия на индивида, е един от първостепенните отличителни белези на сегашния век.

Аз се опитах да разгледам проблема за тълпите по изключително научен начин, тоест да се стремя да следвам един метод и да оставям настрана мненията, теориите и доктрините. Мисля, че това е единственият начин, за да се открие част от истината особено когато се касае, както е тук, за един въпрос, който горещо интересува умовете. Ученият, който търси да констатира един феномен, няма защо да се занимава с интересите, които тези открития могат да зачекнат. В едно ново съчинение доста уважаваният мислител Майкъл Гоблет д’ Алвиела отбелязва, че като не принадлежа на нито една от съвременните школи понякога се намирам в опозиция на известни заключения на всички тези школи. Да принадлежиш на известна школа ще рече, по необходимост да приемеш всичките й предразсъдъци и пристрастия.

Между впрочем, аз ще обясня на читателя защо той ще ме види да правя заключения от моите наблюдения различни от общоприетите: например да констатирам крайната малоумност на тълпите, в това число събранията на елитите, и в същото време да заявявам, че въпреки тази малоумност, ще е опасно да се докоснем до тяхната организация. Това е, защото най-внимателното наблюдение на историческите факти ми е показало, че социалните организми са толкова сложни, колкото организмите на всички същества и не е в нашата власт да ги накараме да претърпят бързо дълбоки промени. Понякога природата е радикална, но никога както ние го разбираме. И ето защо манията за големи реформи е най-пагубното нещо за един народ, колкото и на теория да са отлични тези реформи. Те ще бъдат полезни само ако може моментално да променят душата на нацията. Идеите, чувствата и нравите са тези неща, които управляват хората, неща, които са в самите нас. Учрежденията и законите са проявление на нашата душа, изражение на тези нужди.

Изучаването на социалните феномени не може да се отдели от това на народите, у които са възниквали. Философски – тези феномени могат да имат една абсолютна стойност; практически – те имат само релативна стойност.

При изучаването на един социален феномен трябва да го разгледаме от две съвършено различни гледни точки. Тогава виждаме, че ученията на чистия разум са често пъти противоположни на практическия разум. Няма дадени величини, даже физически, спрямо които това различие да не може да се приложи. От гледна точка на абсолютната истина един куб, един кръг са неизменни геометрични фигури, строго определени чрез известни формули. От гледна точка на нашето око тези геометрични фигури могат да приемат твърде различни форми. Перспективата наистина може да превърне куба в пирамида или квадрат; кръга в елипса или в права линия и тези форми са много по-важни за наблюдение от реалните, защото ние само тях виждаме.

Нереалното, в някои случаи, е по-истинско от реалното. Да изобразяваме предметите с техните точни геометрични форми, ще рече да деформираме природата и да я направим неузнаваема. Ако си представим един свят, в който жителите само копират или фотографират предметите, без да имат възможността да ги пипат, те много трудно биха си съставили ясно понятие за тяхната форма.

Познаването на тази форма, достъпна само на известен брой учени хора, ще представлява много слаб интерес.

Философът, който изучава социалните феномени, трябва да има предвид, че заедно с тяхната теоретическа стойност те имат и друга – практическа, и че от гледна точка на еволюцията на цивилизациите само тази последната е важна.

Едно такова констатиране трябва да се направи много внимателно в заключенията, които логиката отначало му налага. Други мотиви също налагат тази предпазливост. Сложността на социалните факти е такава, че е невъзможно да ги обърнем в цялост и да предвидим следствията от взаимните им влияния. Струва ни се, че зад видимите факти се крият понякога още хиляди невидими причини.

Видимите социални феномени изглежда са сбор от една грамадна несъзнателна работа, неподатлива често пъти на нашия анализ. Осезаемите феномени можем да сравним с вълните, изхвърлящи на повърхността на океана следите от подземните катастрофи, на които той е седалище и които ние не познаваме. Наблюдавани в повечето от техните действия, тълпите дават доказателства на удивително нисък умствен капацитет. Но има други актове, които изглеждат като ръководени от онези мистериозни сили, които старите хора наричат съдба, природа, провидение, гласа на умрелите, и чиято сила ние не можем да пренебрегнем, въпреки че не познаваме тяхната същност. Изглежда, че в недрата на народите се намира скрита сила, която ги ръководи. Какво по-сложно, по-логично, по-очарователно например от един език? И откъде излиза това нещо, толкова добре организирано и толкова изтънчено, ако не от несъзнателната душа на тълпите?

Най-учените академици, най-знатните граматици трудно отбелязват законите, които управляват тези езици, и са напълно неспособни да ги създадат. Даже за гениалните идеи на великите хора, сигурни ли сме, че са тяхно дело? Без съмнение те са създадени от отделни умове, но милионите прашинки, които образуват пласта, върху който тези идеи са поникнали, не е ли това душата на тълпите, които са го образували?

Тълпите, без съмнение, са винаги неосъзнати, но тази неосъзнатост е може би едно от скритите преимущества на тяхната сила. В природата съществата са подчинени изключително на техните инстинкти и извършват неща, чиято изключителна сложност ни поразява. Умът е нещо много ново за човечеството и твърде неусъвършенствано още, за да ни открие законите на несъзнателното, а особено да го замести. Във всички наши действия дялът на несъзнателното е голям, а на ума твърде малък. Несъзнателното действа като една сила още непозната. Ако, прочее, искаме да останем в тесните, но сигурни рамки на нещата, които науката познава, и да не се лутаме в областта на безкрайните догадки и празни хипотези, трябва да констатираме само феномените, които са ни достъпни и да се ограничим с това. Всяко заключение, изведено от нашите наблюдения, е често пъти преждевременно, защото зад феномените, които добре забелязваме, има други, които по-малко забелязваме, и може би зад тях има още, които ние изобщо не виждаме.

За автора

Гюстaв Льобoн e световно известен френски психолог, социолог, антрополог и историк. Счита се за един от основоположниците на социалната психология. 

Company MAXXmarketing GmbH