„Списъкът с приключения на дядо Франк“ ще ви потопи в куп щури преживявания, в които се впускат единайсетгодишният Франк Девънпорт и неговият дядо! Подгответе се за летене с балон, екстремно преживяване с чудовищен камион, плуване с „делфини“ и още.
Загатваме ви само част от сюжета на книгата със следващия откъс.
Брус ни посрещна на рецепцията. Беше само малко по-висок от мен. Не знам защо, но мислех, че един шофьор на чудовищен камион ще изглежда като грамаден тип. Вместо това бе малко момче с много добре поддържани нокти и също толкова добре поддържани вежди. Ето колко разбирам.
– Дявол да ме вземе – каза той, гледайки Дики, – това е едно голямо куче.
– Харесваме големи неща – казах. – Затова сме тук. С най-големия ви камион ли разполагаме? По телефона казахте, че можем да караме най-големия камион.
– Трябваше да се досетя, че ще избереш най-големия – каза дядо Франк.
– Той е приятелски настроен, нали? – попита нервно Брус.
Погледнах дядо Франк и отговорих честно.
– През повечето време. Има си своите настроения, но мисля, че го прави, защото това леко го забавлява.
– Не дядо ти, говоря за това куче – каза Брус, сякаш трябваше да е очевидно.
– О, да! Дики е наистина дружелюбен.
Дядо Франк разроши ушите на Дики.
– Дики е най-доброто куче на света. Никога не е правил нищо лошо.
Това не беше съвсем вярно, но не виждах никакъв смисъл да повдигам инцидента с душенето на дупето и потапянето в езерото.
Брус все още гледаше подозрително на Дики. В интерес на истината, нямаше толкова голяма разлика във височината между тях, така че можех да разбера защо може да се е почувствал застрашен.
– И така, с най-големия ви камион ли разполагаме?
– попитах отново, нетърпелив да тръгнем. – Искаме да се почувстваме живи.
Брус кимна, без да откъсва очи от Дики.
– Тя е готова и ви чака… Това наистина е голямо куче.
– Тя? – възкликнах, защото бях поръчал камион, а не някакво момиче.
– Да, Бетси е гланцирана и полирана, има пълен резервоар с гориво, а гумите са напомпани и готови за фучене.
– Бетси е името на камиона? – попитах. – Нямате ли нещо малко по-мъжествено за нас? Веждите на Брус заиграха леко на челото му.
– Почакай само, докато я видиш. Тя е звяр, нашата Бетси. Двигателят ѝ е с мощност от 1450 конски сили!
– Това е много – казах аз. – Колко алпаки мислите, че ще са това?
Брус ме погледна, сякаш мислеше, че не говоря сериозно, и след това пренебрегна въпроса ми.
– Хайде да отидем да я видим, става ли?
Последвахме Брус до арената, която всъщност беше огромна черна писта. Беше заобиколена от редове след редове седалки, с рампи и пясъчни хълмчета и една редица стари коли, които просто се молеха да бъдат прескочени.
Паркирана в средата, цялата лъскава и блестяща, беше Бетси. Брус не лъжеше – тя беше звяр. Беше Дики в света на камионите. Всъщност беше толкова масивна, че можех да се изправя под свода на калника. Беше жълто-червена и имаше една огромна решетка отпред. Мисля, че дядо Франк също беше впечатлен, защото си свали шапката и каза:
– Триста дяволи, що за нечестиво творение е това?
– Това е това, което ще караш – казах аз.
Той подсвирна тихо.
от
