Хляът, солта и виното в българските традиции

Откъс от книгата
„Български народни обичаи и вярвания“ на Рачо Славейков

Хлябът, солта и виното са най-важните предмети на човешкото съществуване; те са обкръжени с ореола на ре­лигиозно почитание. Хлябът се счита за свят, поради което, когато човек седне да яде, той се кръсти. Каква е ролята на хляба при яденето у нас, става явно от това, че когато дру­гите народи сядат „да обядват или да вечерят“, у нас сядат „хляб да ядат“. Когато ядат хляб, гледат да го не ронят по земята и да го не тъпчат с крака, защото било грехота. Във всички наши домашни и религиозни обреди хлябът заема първостепенно значение. За тая цел и за всеки отделен слу­чай се месят и пекат особени хлябове, формата на които се съществено отличава от обикновения хляб за ядене. Освен особената форма на хлябовете, по тях се правят различни украшения, всяко едно от които има присвоено нему тъл­кувание. Така например, кръстовидната форма на хляба уподобява кръстците (снопите), знак на плодородие; кръг­лата – уподобява слънцето, от което произлиза светлината и топлината, необходими така също за плодородието; вене­цообразната – представлява пролетта, източник на радост и веселие. Въобще, формата на обредните хлябове е свър­зана предимно с условията на плодородието в природата и на жизнерадостността, когато украшенията им имат пове­чето значение от морално или материално естество. Така например куклите по хлябовете означават невинност, гъ­лъбите – добра вест или щастие. Домашните животни, изо­бразени на хляба, изразяват пожелание за плодовитостта им. На някои хлябове се отпечатват инициалите на Исуса Христа или на някой светия.
Пресяването на брашното и замесването на тестото за тия хлябове е ставало при известни церемонии, с пеене на пригодени за случая песни. Водата за замесването е тряб­вало да се донася от моми или млади булки, които на оти­ване и връщане за вода не трябвало нито дума да продум­ват (мълчана вода); водата се е топлила на жив огън – без дим и пр. Днес вече, макар и да се месят хлябове за раз­ните семейни обичаи и обредности, повечето от тия усло­вия не се спазват и не е далеч времето, когато те и съвсем ще изчезнат. Новите икономически и културни условия бързо налагат своя печат.
Голямото обаяние на хляба е причината, поради която той не взема участие в баенето и магиите.
Солта е също на голяма почит у народа ни. Къща без сол не трябва да остава и липсата ѝ е свързана с върлува­нето на болести. Ето защо селянинът на пазар най-напред ще си купи сол, та сетне ще му мисли за други потреби. Ко­гато слагат софрата, най-напред турят солницата, за да не играят нечистите духове над нея и да я замърсят. Солта има славата да отстранява всичко лошо, поради което момите и младите булки я носят в пазвата си – от уроки и зла среща. Солта, заедно с хляба, служи за затвърдяване на клетвата: „Да ме убие хлябът и солта“, казват ония, които се кълнат при вземането и даването, така също и при свидетелските заварения. Солта взема участие също при посрещането на скъпи гости. Сол след залязване на слънцето не се дава, за да не излизал с нея заедно и берекетът; солта даже не трябва да се дава от ръка на ръка, за избягване на свада между да­ващия и вземащия; за да се предотврати това, в солта се туря малко хляб, та се подава вече хляб и сол заедно. Най­-сетне, сол не се хвърля в огъня, защото това прокълнавало и докарвало злочестина на къщата.
Виното играе така също немаловажна роля в народ­ните обичаи. Без него не става нито един религиозен об­ред и дето се кади, там се и полива; има случаи дори ви­ното да играе самостоятелна роля, но повечето – съвместно с хляба и солта. Това е светата троица на домашния бит, при обикновения живот, при радости и веселие, както и при скръбни случаи. На сватбите младоженците го пият, за да закрепят любовта и сговора си; при ражданията – пие се за здраве на новороденото и родителите му; при смър­тен случай без вино не минава, па дори и гроб се полива, за да се умилостиви земята да приеме покойника и да не го изхвърля; а живите пият, за да прости Господ прегре­шенията на умрелите. Като комка то представлява Божи­ята кръв. За магии то не служи, защото дяволите бягали от него, макар те и да съблазнявали хората да го пият пре­калено, за да вършат престъпления. В приказките виното минава за „весели трапеза“, но просото в яда си го нарекло „разбий глава“.
Хлябът, солта и виното участват при срещата на мла­доженците от венчилото и децата от кръщавка, когато се завръщат от черква у дома си; те съпътстват задружно хо­рата от раждането до самата им смърт.
Градински цветя. От цветята, с които момите се ки­чат, народните песни и приказки най-често споменава бо­силека. Той е и най-любимото цвете на народа ни и служи, освен за мирис и украса, при всички домашни и богослу­жебни обреди. С него кичат покойниците и гробищата им, ръсят светена вода, правят и развалят магии. Може да се каже, че от самото раждане на човека и до смъртта му бо­силекът участва в различните фази на живота му. Той не липсва нито в една моминска градина и носи различни нежни имена: ран босилек, ситен босилек, росен босилек и пр.
Наравно с него е и здравецът. Между тия две цветя имало даже спор за първенство, в който здравецът натяк­вал на босилека, че той зеленеел само три месеца, когато пък здравецът бил постоянно зелен.
Божурът расте по полето, но го садят и в градина; той пазел момите и младите булки от уроки.
Игликата служи за сравнение на приликата между мо­мък и мома.
Трендафилът, който, освен че участва в различните домашни обредности, но кити и момите, служейки за ме­рило на червенината и белотата им.
Бръшлянът, със своята вечна зеленина и гроздести плодове, служи за китене и виене на венци, особено зимно време; за по-голям ефект него го варакосват.
Полски цветя. От полските цветя и треви любичето има свойството, че който го носи, става обичен на всички, а някои желани привлича и до полуда; делянката има про­тивоположно свойство и с нея запойват някого от влюбе­ните или съпрузите, за да го направят омразен на другия; с билето правят магии; омайничето, ако се яде или пие, омайва човека и може даже да го отрови; с него си служат да омайват момците да лудуват по някоя мома; перуниката и тинтявата имат свойството на делянката. Всички тия билки, ако се употребят в комбинация, усилват значително действието си.
Чимширът с трайната си зеленина украсява къщните дворове. От него правят китки, които варакосват и раздават по сватби, особено след брачната нощ, в знак на невести­ното целомъдрие. Макар чимширът и да е храст, в песните се възпява като дърво; от стръковете му правят божигроб­ски и светогорски кръстчета.