• 0 Items - 0.00лв.
    • Количката е празна
140

На българския народ бе отказано място в Европа. Наричаха ни кимерийци, първи жители на материка, а ни пращаха в Меотида, обезателно до реките Куфис, Ипанис и Волга, която ни е дала име, без да го притежава в онази епоха. Нарекла ни волгари реката Ател… Наричаха ни хуни, а ни отказваха Панония, където се бе развила и процъфтяла държавата на хуно-славиците от българи, херули, бои, зенци и унни.
Наричаха ни пришелци от Волга, а летописците им, започвайки от IV в., се оплакват от нашествията на българите почти ежегодно.
Пишеха, че сме нахлули през VII в., а императорът им, Анастасий, в края на V в. построил стена против българите, Bulgarofum sive hunnorum ‒ цели два века преди намерението ни да нахлуем. Хронистите им в VII в., а Херодот ни споменава в Македония в царството на царя им Богес под името бригери и келто-траки.
Един забележителен период от развитието на европейските народи бе отминат в мълчание. Българи и сърби, които със своите трупове и кости образуваха спасителната барикада за Централна Европа против турското нахлуване, бяха обявени за варвари и закъснели в цивилизацията.
Фриволни класици от типа на Волтер ни поставиха в своите забавни романи наред с аварите и нашите смъртни врагове. Неоплатонистите търсеха своята мощ в развалините и сенките на Акрополис. И под удара на техните и по-късни декадентски пера българите като че се раздремаха.
Нова Европа закриваше очите си за нашето минало. Никой не мислеше за нашето освобождение. И Байрон, при вида на умиращия дакийски гладиатор, напразно призоваваше сенките на умрелите варвари да станат и отмъстят за поруганите принципи на цивилизацията всред новия колизей!!
Ориенталистът Ж. А. Бланки, изпратен със специална мисия на изток от френското правителство по време на Видинското въстание, бе написал следните знаменити думи за България:
„La Bulgarie aura son tour quand elle aura ses hommes.“
Освобождението не закъсня да дойде, но освободените преди нас народи на Балканите бяха обрали славата на миналото. Румънските колонисти, след като ни ограбиха словесността, бяха изявили претенции за Асен, Петър и Калоян. Самуил, заедно с цяла Западна България, създаващ епопеята на новите братя Макавеи, бойният театър на Василий Вулгарохтон, всичко това бе обявено за сръбско. Гърция претендираше за витинийските братя Кирил и Методий, преселени в Солун.
В това време на народно пробуждане и самоопределяне в значителна степен спомогна пастирският глас на отец Паисий, който от своята тайнствена килия, като издигна глас на опомняне, нададе първия зов за народна пробуда.
Този зов и тая малка историйка, събрана из прашните манускрипти на разните атонски библиотеки, беше достатъчна да разтърси из основи градежите на фенерската филетическа църква. И историята записа чудо. Из хаоса се явиха, като аеролити от разбита слънчева система, следите на българското минало, които идваха като че ли от чужд подземен свят, който сам остава в най-дълбока сянка.
Под перата на новите ни историци Юрий Венелин, Кръстевич, К. Иречек, Добруски, Марин Дринов, С. С. Бобчев, Златарски, Юрдан Иванов, филолога Б. Цонев, Бр. Шкорпил, Иширков, Ив, Д. Шишманов и цяла фаланга техни ученици всички нови материали се събираха, редяха, систематизираха, поставяха се под научна дисциплина и както Кювие от един зъб или скелет на предпотопно животно се стараеше да научи неговия произход, така и новите наши учени, едва ориентирани в лабиринта, устроен от псевдоисторията, трябваше по най-малките следи да търсят причини и детайли и да определят пълна характеристика на известно събитие, върху което историята бе хвърлила праха на вековете.

Откъсът е от Предисловие на Том I

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *